В средата на зелена поляна, покрита с пъстри цветя, се издигала шарена къщичка. Стените й били сини, тераските от боядисано в бяло дърво, а на върха на покрива й се кипрело метално червено петленце. То се въртяло, кукуригало и показвало от къде духа вятърът. Отпред имало жълта пейка и всяка сутрин на нея сядали три джуджета.
Пиели мляко с Нескуик и си разказвали необикновени истории – за океани, страшни чудовища и смели мореплаватели. Ето техните разкази:
Капитанчо:
Един ден, когато карах своя кораб, от водата излезе голямо чудовище, грабна ме в страшната си паст и ме завлече на морското дъно. Там ме постави в една бисерна мида, нагости ме със всякакви морски дарове, облече ме в дрехи от водорасли, и ме върна в къщи.
- - А къде са ти дрехите – попитали другите джуджета.
- - Те изсъхнаха на слънцето и водата ги отнесе.
Джуджетата се разсмяли и му сипали още мляко. На другата сутрин Катерачко разказал своята история:
Когато се катерех в планината, се подхлъзнах и паднах в дълбок процеп. Дълго се мъчих, но не можах да изляза от него. Тогава се появи чудно красива девойка, спусна дългите си руси коси, и аз се изкатерих по тях. Около нея скачаха зайчета и сърнички, а когато един огромен глиган с остри зъби ги подгони, аз извадих острия си меч и го прободох.
- - А къде ти е мечът? – попитали джуджетата.
- Хвърлих го в пропастта, за да не се нарани някой с него.
- А къде е глиганът?
- Изядоха го ловците.
Джуджетата дружно въздъхнали и приятелски го потупали по гърба.
На третия ден разказвал Фантазьорко:
- Една сутрин, когато се събудих, видях безброй искрици околко мен. Улових ги със златен воал и тръгнах след тях. Те ме отведоха в чудна пещера. Там прилепите, които висяха от тавана блестяха като златни, паяжините искряха с различни цветове, а поточето, което бълбукаше в скалата пееше своята нежна песен. На брега си почиваше русалка със зелена опашка и руса коса. Тя протегна ръка и в нея като рубин заблестя алено сърце. Аз поисках да го докосна, но тя ми прошепна:
- Това е твоето сърце – добро и обичливо, и нека бъде винаги такова.
Тогава тя се превърна в красива жена-джудже и дойде с мен в къщи.
Вратата се отворила и от нея срамежливо погледнала неговата съпруга, поднесла им курабийки-сърца за закуска и джуджетата бодро тръгнали на работа.