Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2015 20:29 - Джудето, което обичаше да разказва приказки
Автор: cvetniprikazki Категория: Забавление   
Прочетен: 483 Коментари: 0 Гласове:
0



В средата на зелена поляна, покрита с пъстри цветя, се издигала шарена къщичка. Стените й били сини, тераските от боядисано в бяло дърво, а на върха на покрива й се кипрело метално червено петленце. То се въртяло, кукуригало и показвало от къде духа вятърът. Отпред имало жълта пейка и всяка сутрин на нея сядали три джуджета.

Пиели мляко с Нескуик и си разказвали необикновени истории – за океани, страшни чудовища и смели мореплаватели. Ето техните разкази:

Капитанчо:

Един ден, когато карах своя кораб, от водата излезе голямо чудовище, грабна ме в страшната си паст и ме завлече на морското дъно. Там ме постави в една бисерна мида, нагости ме със всякакви морски дарове, облече ме в дрехи от водорасли, и ме върна в къщи.

-          - А къде са ти дрехите – попитали другите джуджета.

-          - Те изсъхнаха на слънцето и водата ги отнесе.

Джуджетата се разсмяли и му сипали още мляко. На другата сутрин Катерачко разказал своята история:

Когато се катерех в планината, се подхлъзнах и паднах в дълбок процеп. Дълго се мъчих, но не можах да изляза от него. Тогава се появи чудно красива девойка, спусна дългите си руси коси, и аз се изкатерих по тях. Около нея скачаха зайчета и сърнички, а когато един огромен глиган с остри зъби ги подгони, аз извадих острия си меч и го прободох.

-      - А къде ти е мечът? – попитали джуджетата.
- Хвърлих го в пропастта, за да не се нарани някой с него.

-          А къде е глиганът?

-          Изядоха го ловците.

Джуджетата дружно въздъхнали и приятелски го потупали по гърба.

На третия ден разказвал Фантазьорко:

-          Една сутрин, когато се събудих, видях безброй искрици околко мен. Улових ги със златен воал и тръгнах след тях. Те ме отведоха в чудна пещера. Там прилепите, които висяха от тавана блестяха като златни, паяжините искряха с различни цветове, а поточето, което бълбукаше в скалата пееше своята нежна песен. На брега си почиваше русалка със зелена опашка и руса коса. Тя протегна ръка и в нея като рубин заблестя алено сърце. Аз поисках да го докосна, но тя ми прошепна:

-          Това е твоето сърце – добро и обичливо, и нека бъде винаги такова.

Тогава тя се превърна в красива жена-джудже и дойде с мен в къщи.

 

Вратата се отворила и от нея срамежливо погледнала неговата съпруга, поднесла им курабийки-сърца за закуска и джуджетата бодро тръгнали на работа.




Гласувай:
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cvetniprikazki
Категория: Забавление
Прочетен: 29213
Постинги: 18
Коментари: 0
Гласове: 2
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031