Когато слънцето залезе и изгреят звездите морските обитатели започват своя бал.

Медузите обличат прозрачни светещи рокли, разперват пипалата си и прегърнати танцуват валс, акулите допират грозните си носове и се обясняват във вечна любов, а летящите рибки весело подскачат над сините вълни. Русалките обличат най-красивите си рокли, слагат сърца на опашките си , вчесват дългите си сини коси и играят  румба и джаз със своите избранници. Цар Нептун строго следи някоя от тях да не изчезне, но, скоро, увлечен от някоя морска нимфа се впуска в шеметен рок-енд-рол. Делфините-музиканти свирят с носовете си и всички танцуват ли, танцуват.

В една такава нощ една малка летяща рибка обикаляла тъжно сред коралите.

Колко съм самотна – мислела си тя, - всички са влюбени, всички са обичани, само аз не съм.

Погледнала се в огледалото, размърдала червените си перчици, свила начервените си устнички и подскочила радостно: Толкова съм красива! Как никой не вижда това?

В това време един рачо-осмокрачо насочил щипките си към нея:

-          Ще ми бъдеш ли партньорка в танците?

-          Но ти ще ме бучнеш с тези остри щипки – изпискала тя и бързо се отдалечила.

-          След това да танцуват я поканил октоподът, но тъй като тя познавала лошия му характер, отблъснала и него.

С едно водно конче изигралии ча-ча, пяла на микрофона с гларуса, който едва не я изял и се повозила на гърба на предания делфин.

Така не усетила кога е дошла сутринта, легнала сред вълните и заспала.

На другия ден решила да си ушие нов тоалет, защото била поканена на бал дълбоко в тъмните и страшни дълбини на морското дъно. Ушила си златна рокля и си сложила златни обеци на ушите.

Още щом пристигнала в балната зала, била заслепена – всяка риба блестяла в ярки цветове.

-          Не съм виждала по-красиви рибоци! – прошепнала тя и цяла нощ танцувала с тях.

Дори един едър калкан й предложил да се омъжи за него.

Но рано сутринта, когато уморено си били легнали под пясъка, минало малко катерче, рибарите хвърлили мрежите си и уловили всички гости на бала. Какво било учудването на рибката, когато мрежата ги изхвърлила на палубата – красивите риби се били превърнали в сиви, грозни великани.

-         Помощ! – извикала тя, - Спасете ме от тези чудовища! – и подскочила високо. Момченце, син на единият от рибарите, я видяло, сложило я в буркан с морска вода и си я занесло в къщи. Там я сложило във ваната и тя подскачала ли, подскачала. Рибката много се привързала към доброто момченце, но й било тъжно самичка, пък и нямало къде да се къпят, и затова го помолила:

-          Пусни ме в морето, а аз ще ти идвам често на гости.

Въпреки че му било мъчно, момченцето я пуснало, защото искало да бъде щастлива. Рибката махнала с перка, направила огромен скок с превъртане над водата и отплувала.