В една далечна страна, на върха на една остра скала, закрит от огромни дървета, имало замък. Той се пазел от два дракона. Единият бил огненочервен и се наричал Червенка, а другият бил огненооранжев и се казвал  Оранжевко.

През повечето време те били големи приятели – ядяли и пиели заедно, летели по небето и, когато издишали огън, небето ставало огненочервено.

Но един ден се скарали. Искри хвърчали от ядосаните им очи, а облаците, които хвърляли един срещу друг, се сблъсквали и електрически светкавици проблясвали по небето. Хората се скрили в къщите си и съсъ страх гледали разсърдените дракони.

Цар Нептун излязъл от морето, за да види какъв е този тътен, но като ги погледнал, погладл бялата си брада, тряснал с тризъбеца си, чак разцепил земята и ядосано се скрил във вълните.

А в замъка се намирало огромно драконово яйце. От земетресението то се разпукало и от него се подало малко сладко драконче. То имало рогче на главата и като го видели как сладко мърда и просвива устенца, драконите се разсмели, прегърнали го и го целунали. Това било тяхното бебче и те много му се зарадвали.

Направили му люлка от желязо, защото то добре си похапвало и било доста тежичко, а шишето му с биберон било колкото цяла бъчва. Имало много играчки, но когато сядало без да сика върху тях, те често се чупели.

В градината на замъка живяло джудже, което засаждало цветя и дръвчета. Когато малкото драконче бягало, то стъпквало цветята и чупело дръвчетата. Джуджето много му се ядосвало и го заплашвало, че ще го набие с лопатата. Дракончето се смеело и правело още повече пакости.

Близо до замъка живеело семейство с малко момче. То се сприятелило с дракончето и един ден смело тръгнали да разглеждат света. Момчето се качило върху дракона и отлетели.

Когато минали над висока планина, те видели, че облаци дим и лава излизат от нея. Това бил вулканът Везувий, заплашвал да изпепели хората, живеещи до него.

Драконът кацнал в подножието му, хората се качили на гърба му и се спасили. След това прелетял до върха на планината, откъртвал скали и ги пускал във вулкана. Отклонил една пълноводна река, тя наводнила вулкана и той угаснал.

За благодарност, че е спасил живота и къщите им, хората му построили пещера с погромен басейн, където да се къпе, и всеки ден при него идвали децата от селото с много играчки и лудували докато падне нощта.

А Червенка снесла още едно яйце, от което се излюпило ново драконче. То скоро тръгнало само по света, защото всички знаят, че много дракони на едно място не могат да живеят.