автор: Петя Иванова

На една горска полянка растяло цвете с различни листенца. Едното било червено, другото жълто, розово, синьо....

Един ден при него дошла пчеличка, кацнала на жълтото кръгче в средата и му казала:

-          Какво мога да направя за тебе?

-          Напълни торбичката, която е на крачето ти с цветен прашец и го занеси в кошера.

Пчелата засмукала с хоботчето си нектара и полетяла към кошера. Там се били събрали много други пчели. Всички изсипали цветния прашец в една килийка на медената пита, а пчелата майка направила от него вкусен мед. Майките намазали на децата си филии с масло, а отгоре сложили по лъжица мед. Те заподскачали весело и изяли закуските си.

На другия ден синьо облаче кацнало на синьото листенце на цветето.

-          Как да те зарадвам? – попитало то.

-          Нека завали дъжд, защото съм жадно – казало цветето.

Облачето се намръщило и закапали едри капки. Те напоили пръстта, коренчето на цветето засмукали живителната влага, стъбълцето му се изправило гордо към небето и то засияло с цялата си красота.

След това при него долетяла пеперудка, кацнала на розовото му листенце и въздъхнала:

-          Каква красота!

А то й казало:

-          Ще можеш ли да ми направиш малко вятър, че ми е горещо!

Тя размахала крилца, разклатила цветето и то зазвъняло като камбанка – зън, зън зън...чуло го слънцето, огряло го с топлите си лъчи и то заблестяло.

През лятото цветето ставало все по-голямо и по-красиво. Дъждът го поливал, вятърът го люшкал, а накрая слънцето го изсушавало с топлината си.

Една вечер при него дошла замръзнала калинка.

-          Моля те, стопли ме! – едва проговорила тя.

Цветето свило листенца, заклатило се и тя заспала в топлата му прегръдка чак до сутринта. Щастливо си живеело цветето. Всички го обичали и му се възхищавали.

-          Това е най-красивото цвете на нашата полянка – казвали те и правели всичко, за да го зарадват.

В края на лятото при него дошло малко, пухкачо зайче. То размърдало мустачки и попитало:

-          Ще ми позволиш ли да те занеса като подарък на моята майка? Днес тя има рожден ден.

Натъжило се цветето. Сълзи закапали от очите му. Но знаело, че скоро ще увехне и се съгласило.

Зайчето го откъснало с меката си лапичка и заподскачало към къщи. Сестричката му напълнила малка ваза с вода, сложили цветето в нея и я поднесли на Мама Зайка. Засмяла се зайка, целунала ги и казала:

-          Аз съм най-щастливата майка на света, защото моите деца ми поднасят най-красивото цвете по случай рождения ми ден!