автор: Петя Иванова

Било красив пролетен ден. Дърветата цъфтели с нежни цветове, долетелите от юг щъркели си виели гнезда, за да си снесат яйца и да си измътят пиленца. Децата  играели в парковете с въженца и обръчи, карали колела и картове и се смеели със звънки гласове.

Изведнъж се чуло бръмчене. Те вдигнали глави нагоре и видели, че към летището в Сарафово се снижава самолет. Странни пътници гледали от прозорците му. Пилотът кацнал на пистата, дръпнал спирачката и съобщил: „Драги пътници, нашият полет прключи успешно. Приятно прекарване в Поморие!“

Към самолета се приближила кола със стълба, стюардесата отворила вратата, в рамката й се появил лъв, прозинал се страшно: „Ауууу! Най-после сме на земята“, и разтърсил грива. След него, като навел дългия си врат, излязъл жирафът. С тежки стъпки, като едва не счупила стълбата, слязла мечката, с леки подскоци я изпреварило зайчето, а накрая се появила модерната лисица и разнесла наоколо уханието на парфюм.

Пътниците от другите самолети започнали да им ръкопляскат и да викат: „Искаме цирк!“. Директорът им се поклонил и казал: „Разбира се, че ще изпълним Вашето желание“. Оградили арена с цветна лента и представлението започнало: Дресьори запалили обръчи и лъвът смело ги прескочил, жирафът навел врат, зайчето скочило на него, а оттам на гърба му и започнало да го язди. Баба меца показала как се правят коремни преси по мечешки и всички много й се смели, а лисицата помолила за една чиния, зайчето скочило в нея, а тя го целунала по меката главичка, без дори да се опита да го изяде.