автор: Петя Иванова

Някога, преди много години в едно далечно царство живеел принц. Той имал сини очи, сини като небето, и дълъг остър меч, с който обичал да сече всичко, което види – клони, малки дръвчета. Гонел с него прасетата и дори кончетата се плашели от него, защото неочаквано ги издебвал и ги бодвал с острия си меч. Пред двореца имало красива зелена поляна, пълна с цветя, но и те рядко успявали да порастнат, защото щом някое цвете разтворело чашката си, той отсичал и него.

Един ден цветята се събрали и решили да се спасят от лошия принц. Пратили зайчето, техния приятел при горската фея, да й разкаже всичко и да я помоли за помощ. Горската фея се явила в съня на принца и му казала: „Слушай, принце, човек трябва да обича природата и да я пази, а ти унищожаваш всичко, до което се докоснеш. Ще дойде ден и тя ще се обърне срещу теб“. Но принцът не й повярвал. Постепенно дърветата около двореца посърнали и изсъхнали, цветята увяхнали, тревата станала жълта и полегнала на земята. Пътниците, които минавали покрай неговото царство, защото баща му бил вече умрял и той бил станал цар на страната, казвали: „Колко грозно и тъжно е всичко тук!“

Царят водел много войни и навсякъде, откъдето минели неговите войски, природата посървала, птичките спирали да пеят, а хората били тъжни. Един ден, той се разхождал с коня си из гората, когато изведнъж копитата на коня пропаднали и двамата се озовали в черно блато. Той викал за помощ, но никой не го чул, а който го чул не искал да му помогне, защото кой помага на лошите хора? Тогава се появила горската фея и му казала: „Трябва да помогнеш на поне едно живо същество, ако искаш да се спасиш. Отсега ще правиш само добрини.“ Махнала с вълшебната си пръчка и царят изскочил от водата с блестящи бели дрехи, а мечът в ръката му бил счупен на две.