автор: Петя Иванова

Когато навън се извива буря, небето притъмнява, а морето става страшно. Големи вълни удрят бреговете и изхвърлят водораслите на брега.  

В един такъв ден рибал ловил риба с мрежите си навътре в морето. Изведнъж завалял силен дъжд и лодката се заклатила от вълните. Рибарят се изплашил, коленичил в лодката си и се замолил:

„Моля ти се, Господи, спаси ме!“

Водата се разтворила и от вълните се надигнало страшно чудовище. Главата му имала големи очи, хвърлящи искри, а дългата шия се поклащала заплашително над лодката.

 „Сега ще те изям!“, казало чудовището.

 „Не ме изяждай! Ще ти дам най-скъпото си.“

 „Че какво имаш ти, бедни рибарю?“

„Имам дъщеря, красива като звездите, нея ще ти дам.“

„Добре“, казало чудовището, „Отивай си в къщи, аз ще дойда там“

Изведнъж бурята утихнала и рибарят се озовал с лодката си до брега. От къщи излязла да го посрещне дъщеря му, прегърнала го, разплакала се и се прибрали в къщи. Неочаквано цялата земя се разтресла и чудовището подало глава през прозореца.

„Какво ми обеща, рибарю?“, изревало то.

Рибарят  дъщеря му се разтреперали целите, но какво да правят. Станало момичето жена на морското чудовище.

Живеело на морското дъно с грозния си съпруг и всеки ден излизало на една скала и плачело горчиво. Един ден край скалата минал млад момък. Той се влюбил в девойката и всеки ден двамата седели заедно прегърнати на скалата, а вечер когато се връщало морското чудовище, тя се прибирала в пещерата. Русалките, които живеели в морето съжалили влюбените и помолили баща си Нептун да я спаси. Те оплели мрежа от водорасли, повикали големите орли, които живеели високо на скалите, двамата влюбени се качили в мрежата, и орлите ги отнесли високо в планината, където чудовището не можело да ги достигне.