автор: Петя Иванова

Ани имала лилава рокличка с вълшебно джобче. Когато отивала на рожден ден, трябвало само детето, което празнувало, да си пожелае някоя играчка и тя се появявала от джобчето й. Когато Мимето навълшила 3 годинки, от джобчето с епоявила говореща кукла. За Коцето имало футболна топка, а за Божан – метална количка.

Един ден момченце си пожелало делфинче, но когато то се опитало да излезе от джобчето, опашката и перката му се заклещили. Ани му казала: „Трябва да правиш упражнения, за да отслабнеш.“ То задвижило бързо перки и опашка и излязло. Момченцето си го взело, занесло го в къщи и го пуснало в басейна. От водата то станало голямо и момченцето се обадило на Анито да дойде да си поиграят с него.

Анито си сложила надуваеми възглавнички на ръцете и скочила във водата. Толкова харесала делфинчето, че го целунала по бузката и изведнъж то оживяло.играли си през целия ден с него, а вечерта то пак се превърнало в малка играчка.

На 1 юни Анито решила да зарадва всички деца. Намазала пръстите си с боя. Палеца – с жълта, показалеца – със зелена, средния – с червена, безимения – със синя, а кутрето – с оранжева боя. Бръкнала в джобчето, разперила пръсти и те наризували над градчето цветна дъга. Бащите вързали на дъгата различни играчки – кончета, коли, влакчета, люлки, децата се качили в тях и дъгата се завъртяла като огромна въртележка.

След това усетили, че обувките им се раздвижват и затанцували. Когато огладнели, от съседната пицария ги почерпили с по парче пица, а за десерт момчетата изяли по един голям син, а момичетата – розов, сладолед. Това бил най-веселият ден в живота им, и дори, когато порастнали си спомняли за него и го разказвали на своите деца.